Същност на социалния диалог

Социалният диалог на национално и европейско равнище играе ключова роля за формирането на икономическите, трудовите и социалните политики, които насърчават по-голямото сближаване на условията на живот и труд във всички държави. Управлението на кризи, прогнозирането и управлението на промените, дългосрочното планиране, способността за иновации и провеждането на екологосъобразния преход, доброто корпоративно управление и сътрудничеството между социалните партньори, основаващо се на доверието и на правата на работниците на информиране, консултиране и участие, са част от мисията на социалния диалог.

Социалният диалог се развива от все по-глобалните и взаимосвързани икономики и производствени процеси и въздействието на търговията водят до увеличаване на транснационалните отношения с мултинационалните предприятия и глобалните вериги на доставки на различни равнища, което изисква общ и координиран подход. Ефективният социален диалог трябва да включва: представителни и легитимни социални партньори, притежаващи знания, технически капацитет и своевременен достъп до съответната информация за участие; политическа воля и ангажимент за участие в социалния диалог; зачитане на основни права като независимост на социалните партньори, свобода на сдружаване и колективно договаряне, които продължават да бъдат в основата на колективните трудови правоотношения, и правна и институционална рамка за подкрепа на социалния диалог с добре функциониращи институции.[1]

Социалният диалог е процеса, при който социалните партньори преговарят, за да повлияят на подреждането и развитието на въпроси, свързани с работата, политиките на пазара на труда, социалната защита, данъчното облагане или други икономически политики. Това е широко разпространен процес за разработване на публични политики. Те могат да бъдат преки отношения между самите социални партньори или отношения между държавните органи и социалните партньори. Социалният диалог може да означава преговори, консултации или просто обмен на мнения между представители на работодатели, работници и правителства. То може да се състои от отношения между труда и управлението, със или без пряко участие на правителството. Социалният диалог е гъвкав инструмент, който позволява на правителствата и организациите на работодателите и работниците да управляват промените и да постигат икономически и социални цели.

Социалният диалог е утвърден инструмент, който се практикува интензивно ежедневно и е тема на нарастващ набор от проучвания по целия свят. Някои от ролите на социалния диалог са добре тествани и документирани, особено по отношение на индустриалните отношения в развитите икономики. Това важи в много по-малка степен за развиващите се икономики и нестабилните държави, където ролите са все още се появяват и малко се знае за основните фактори на успеха и как да ги подхранваме роли успешно. Социалният диалог, включва всички видове преговори, консултации и споделяне на информация между представители на правителства, социални партньори или между социалните партньори по въпроси от общ интерес, свързани с икономическата и социалната политика. Може да се провежда на национално, регионално, секторно ниво. Целта на социалния диалог е да се справи с специфичните ефекти от липсата на социалния диалог.

Социалният диалог се различава от другите начини за управление на трудовите отношения чрез видовете резултати, които получава от провеждането и средствата за постигането им. Социалният диалог създава осезаеми резултати, като колективни споразумения за преговори и социални пактове. Може също така да включва съвместно определяне на политики или тристранно управление на определени области на политиката като развитие на човешките ресурси. Резултатите обикновено се постигат чрез преговори или сътрудничество между правителството и социални партньори или само между социални партньори. Това е фундаментално различно от, например едностранни решения, взети от правителството по трудови въпроси или стратегии за предовратяване на конфликти, като протести, стачки или локаути.[2]

Социалният диалог допринася за пет ключови измерения на устойчивото развитие:

  • условия на труд, права на работници и равенство на работното място;
  • достъп до обществени услуги и преразпределение на благата и ресурсите
  • растеж и иновация;
  • околна среда и климат;

Социалният диалог трябва да бъде полезен инструмент и трябва да се обърне внимание на новите теми и промени на пазара на труда и да доведе до ефективни резултати. Новите нестандартни форми на труд може да размият границите при отношенията работник—работодател, като това води до нарастващ брой хора, които не са обхванати от колективното договаряне или предоставящото защита законодателство. Това е област, която може да бъде разгледана в рамките на социален диалог, спомагащ за достигането до консенсус между работниците и предприятията, за да бъдат обхванати всички измерения на устойчивостта.[3]

Социалният диалог не е само процес на взаимодействие между обществото и политиката или други институции, а и комуникацията вътре в самото общество, описваща цялата динамика на взаимодействие. Липсата социален диалог в обществото между различните слоеве дава отражение върху еволюционното развитие на социума и негота производствена способност. Ефективността на диалога си личи при наблюдаване как различните култури и социални групи си взаимодестват в различни ситуации и дали имат търпимост помежду си.

От гледна точка на младежкото включване, активност и участие в пазара на труда, социалния диалог играе ролята на обединител на информацията. Изключително е важна правилната комуникация между различните сфери и обмен на информация и тук социалния диалог трябва да се води от засегнатите страни.

Цитирания:

  1. Становище на Европейски икономически и социален комитет, изготвено от Cinzia Del Rio
  2. SOCIAL DIALOGUE AS A DRIVER AND GOVERNANCE INSTRUMENT FOR SUSTAINABLE DEVELOPMENT, ILO-ITUC Discussion Note, Maarten Hermans, Huib Huyse, & Jan Van Ongevalle
  3. Нов проект на МОТ и ЕК, насочен към анализиране и документиране на това как социалните партньори в държавите от ЕС полагат усилия за адаптиране към тези промени, Youcef Ghellab, Daniel. Vaughan-Whitehead.
Scroll to Top