А) Подготовка
Преди да се приложат дейностите за социални компетенции (техники, програми и ноу-хау), трябва предварително да се дефинират областите, които се нуждаят от подобрение. Това може да стане, като зададете на младите хора примерни въпроси, като например:
1) В кои области мислите, че се борите?
2) Можете ли да се сетите за някакви социални ситуации, които ви карат да се тревожите или нервирате?
3) Смятате ли, че избягвате социални ситуации или дейности?
4) Други хора коментират ли (било то положително или отрицателно) вашето социално поведение и реакции? Какво обикновено казват?
5) Какво мислите, че ще ви помогне да подобрите социалните си компетенции?
Младежите могат също да си зададат някои други въпроси, за да определят нуждата си от допълнителна подкрепа, включително:
- С какви аспекти от моята житейска ситуация се боря в момента?
- Старая ли се да реагирам адекватно в конкретни социални ситуации?
- Има ли някакви социални умения, които трябва да подобря, за да улесня комуникацията?
- Старая ли се да изградя и/или поддържам връзки с приятели, роднини, съученици и т.н.?
- Страхувам ли се в конкретни социални ситуации?
Процесът на задаване и отговаряне на тези въпроси ще помогне на младежите да определят дали пилотният курс ще им бъде от полза. Това се прави, за да се гарантира, че този подход е адекватен за тях и за да се подобри вероятността младите хора да се включат активно в дейностите.
Б) Най-добри дейности (техники, програми и ноу-хау) за поддържане на зрителен контакт
Контактът с очите играе много важна роля в процеса на комуникация. Хората осъществяват зрителен контакт до 60% от времето в разговор с другите. Един от начините за подобряване на социалните компетенции е да се предоставят специфични инструменти за поддържане на зрителен контакт на хора, които се борят в тази област. Обикновено това е първата стъпка в развитието на социални умения чрез следните дейности.
Ето няколко съвета за установяване и поддържане на зрителен контакт:
- Установете зрителен контакт с лицето, преди да започнете разговора;
- Погледнете настрани, когато и ако трябва да спрете зрителния контакт;
- Опитайте се да поддържате зрителен контакт за 4-5 секунди. Погледнете настрани, преди да възобновите зрителния контакт.
- Поддържайте зрителен контакт 50% от времето, докато говорите, и 70% от времето, докато слушате другия/ите.
- Ако трябва да погледнете настрани, направете го бавно и не прекалено бързо.
- Представете си, че лицето на човека е в обърнат триъгълник, който свързва очите и устата му. Бавно завъртете очите си между точките на лицето им. Не се фокусирайте само върху очите им.
Имайте предвид, че извършването на това упражнение/техника в реалния свят може да ви помогне да подобрите увереността си, докато общувате с другите. Намалява страха, като постепенно излага човека на ситуации, които изискват зрителен контакт. Този постепенен процес може да бъде постигнат в следните стъпки:
1) Говорете със себе си в огледалото: упражнявайте се да поддържате зрителен контакт в огледалото и изучавайте естествените си реакции, изражения, жестове и жестомимичен език, сякаш разговаряте с друг човек. Изучавайте погледа си и обръщайте внимание на леки промени в погледа или всякакви жестове, които могат да накарат друг човек да се чувства неудобно.
2) Практикувайте с приятел: опитайте някои от техниките и определете кои са най-естествените и ефективни за вас. Направете игра от това! Използвайте таймер, докато говорите и използвате специфичната техника, за да видите колко дълго поддържате контакт. Не е нужно да го направите „правилно “веднага, отделете време.
3) Практикувайте с непознат: Прилагайте съветите и техниките, докато разговаряте с новия човек. Обърнете внимание на поведението им – жестомимичен език, например жестове и изражения. Когато разговорът приключи, помислете кои части от разговора са преминали добре и върху какво можете да продължите да работите следващия път.
Какво да правите и какво да не правите, докато се опитвате да поддържате зрителен контакт (също полезно, когато правите презентация):
Направи | Не прави |
Дръжте очите си върху лицето на човека | Не поглеждайте внезапно надолу |
Поддържайте спокойно или неутрално изражение на лицето | Не се взирайте прекалено дълго |
Усмихвайте се, докато осъществявате зрителен контакт | Не оглеждайте стаята твърде често |
Когато говорите на група, преместете погледа си в малък кръг | Не забравяйте да мигате |
Мислете позитивно, това ще подобри изражението на лицето ви | Не се взирайте в неща, които могат да накарат другия да се чувства неудобно |
Бъдете присъстващи, фокусирайте се върху другия човек и това, което казва | Не нервирайте |
В) Ролеви упражнения
Тези упражнения са насочени към развиване на социални компетенции за започване на разговор с непознати хора. Флеминг (2013) описва метод (методът ARE) за хора, които се борят с тези ситуации. Използва се за започване на разговор и изграждане на връзка чрез разбиране на интересите на другия човек. Приложение на метода АРЕ
Когато започнем разговор, не винаги е възможно да се държим според определен сценарий за сценарий. Няма универсален метод за всички видове разговори. Методът ARE от Флеминг (2013) се използва главно за улесняване на започването на разговор и установяването на малък разговор. Акронимът ARE означава: ЗАКОВАВАНЕ, РАЗКРИВАНЕ и НАСЪРЧАВАНЕ (трите етапа на метода).
КОТВА: Този етап включва определяне на общи интереси и обща споделена реалност (взаимен опит). Това зависи от настройката на разговора. Например в магазина можете да започнете разговор за продукти, които се продават.
РАЗКРИВАНЕ: Този етап включва казване на нещо, свързано с котвата, за да се улесни текущият разговор („Намерих много по-евтини ябълки вчера в X shop“).
НАСЪРЧАВАНЕ: Задайте въпрос – отворен или конкретен. Например „Какви мислите, че са цените в този магазин?“ или „Намерихте ли по-евтини ябълки и къде?“
Ето сценарий, който следва метода ARE, примерен разговор между мъж и жена, като мъжът се опитва да я опознае и да установи връзка (те са в къщата на общ приятел):
Том: Здравей, как си?
Джейн: Добре, а ти?
Т (КОТВА): Страхотно съм. Били ли сте на това място преди?
J: Да, отдавна, но никога не съм бил на парти тук.
Т (РАЗКРИВАНЕ): Преди живеех в района, много близо до тук. Въпреки това беше много пренаселено, така че се преместихме другаде.
Т (НАСЪРЧАВАНЕ): Наблизо ли живееш?